
По Пътя на коприната- Узбекистан и Киргизстан. София-> Истанбул->Ташкент.


13.07.2014 София
5:29 неделя сутрин - събудих се изведнъж и станах с отскок. Толкова рязко за работа не съм ставала никога. Помислих си, че съм се успала за полета - навън вече се беше съмнало. Измих се и отидох до раниците – малката и голямата, подпрени до входната врата.
От предишната вечер ме гложди мисълта, че съм взела прекалено много неща. Не искам да съм човекът с най-много ненужни вещи в групата. Две термо блузи, шал и няколко тениски останаха – то се е видяло, че ще се пере. Все пак, нали си нося щипки, въженце за простор и сапун за пране;)
Спрях водата, изключих няколко електро уреда и потеглих с такси към летището. Полетът за Истанбул е сутрешен, след това вечерен за Ташкент.
![]() |
Истанбул
Чудех се какво да правя – дали да сляза до града или да отида в близкия до летището мол, в който има аквариум. Нямах време да проуча пътя до там и се отказках от морския свят.
Реших да си хвана метрото, после трамвая, по познатия ми вече маршрут, към стария град. Там, ще изпия едно кафе на любимото място – хълмът до двореца Топ Капь. Оставих ръчния багаж на гардероба, който се намира точно до изхода за метрото и струва 15 турски лири за 24 часа.
С мен взех само фотоапарата и Spot-a. Забравих си телефона. Но се сетих, че това е идеалната възможност да изтествам изпращането на съобщения чрез SPOТ-а. Имам едно специално за случая – „Нямам обхват на телефона, но всичко е наред;)”. Съобщението, заедно с GPS координатите, ще бъдат изпратени по имейла на предварително дефинирани хора;)
Работи без грешка, новите специални батерии си заслужаваха парите. За тези, които не са запознати – SPOT–а е проследяващо устройство. Когато е включено, през 10 минути изпраща координатите къде се намираш. Предварително си дал интернет линк на твоите приятели и те могат да те следят в google maps как се движиш. Имах го от няколко дни и от тогава тествах из улиците на София. Преди да му сменя батериите, не работеше хич добре – от 3 точки предаваше само една. Оказа се, че наистина трябва да работи с батериите по спецификация.
Спокойна съм. Всички техники работят. Пия си кафето и гледам Мраморно море, Босфора и Златния рог. В далечината се виждат и Принцовите острови. Само преди седмица бях там.
![]() |
Горещо е и потеглих на обратно към летището.
Турските авиолинии, за поредна четвърта година, са обявени за най-добрата авиокомпания в Европа. За това не се учудвам, че летището гъмжи от хора. Позиционирах се срещу бизнес лаунджа, можех да им използвам интернета. В таблета си имах запаметена паролата от предишната седмица, когато пътувах по работа в бизнес класата;)
Сетих се, че не ми остана време да купя малки подаръчета за домакините на къщите, където може би ще спим и отидох да купя шоколадчета от безмитния магазин. Шоколадът се цени из цял свят…
Два часа преди полета се кротнах на една пейка с руския разговорник в ръка…
14.07.2014 Ташкент
1:40 рано сутринта кацнах в Ташкент. Самолетът беше пълен и всичките хора се струпаха на лентата за багаж. Започна се едно дърпане на торби и чанти. В крайна сметка, след около час и половина, си разпознах раницата. Съвсем я бях отписала.
Следваща стъпка беше попълване на митническа декларация. В нея задължително трябва да се спомене колко пари в брой имаш, във всички валути които носиш, както и техниката която носиш. Много се чудих SPOT-a как да го впиша. Ако напиша проследяващо устройство - там си остана. Ако не го напиша, катo ме тарашат на влизане в метрото или някъде другаде, може да ме питат какво е това и защо не съм го вписала, пак щеше да си замине :D Голяма чуденка? Накрая го представих като GPS и му се размина;D
Минах задължителен скенер на багажа. Митнически служител ми прегледа декларацията, подпечата я и ме пусна да си ходя. Тази декларация трябва да се пази до напускането на страната. Може да се наложи да я покажеш, ако бъдеш спрян от полицията и те искат да я видят. От фирмата, която ми изпрати покана, също ме посъветваха да впиша всичките пари, които ще нося в брой, защото при проверка, ако сумата не отговаря, глобите били много големи.
Когато излязох от летището веднага ме наобиколиха да ме питат дали не искам такси. Таксата е около 10 $. Неофициално, разбира се.
Аз си бях резервирала предварително такси, когато си платих таксата за екскурзията. Отне ми малко време да открия шофьора, който чакаше с табела. Вече беше около 3 и нещо часа през нощта и нямаше никакъв трафик. За 15 минути стигнах до хотела.
15.07. 2014 Ташкент
Имах чувството, че тъкмо си легнах и се съмна. За днес бях планувала обиколка на Ташкент и купуване на билет за бързият влак до Самарканд. Преди да тръгна закусих и обмених пари. Градинката на хотела изглеждаше добре. Масите и нещо като дървена спалня покрита с дюшечета и възглавнички, по средата с една малка дървена масичка, бяха разположени под дебелата сянка на астмите. Тези дървени легла, под дебелата сянка, бяха много популярни навсякъде из Узбекистан.
Обмених пари на рецепцията. Разбира се - незаконно. Един мъж отиде до някъде да вземе пари после се върна и ми даде 270 000 Сом-а срещу моите 100 долара. Три дебели пачки с пари.
Прибрах се в стаята да оставя една част, а другата натъпках в раницата. И тръгнах.
Ташкент се оказа приветлив социалистически град – широки булеварди и тротоари. Чист с много зелена растителност. Изкуствено направени напоителни канали пълни с вода. Всеки си миеше пред заведението и магазина. Все пак малко стерилно ми се струваше. Много ми напомняше на Русия и България преди 1989 година.
Но това е всичко, без специални паметници на културата и стари забележителности. Имаше много паркове и сгради отговарящи на грандоманията на президента диктатор. Няколко нови бизнес и жилищни сгради със скъпи магазини.
Не беше позволено да се снима в метрото и около правителствените сгради. Така или иначе все още се чувствах странно на това място, че хич не ми се снимаше.
За целият си престой в Ташкент, направих много малко снимки. Сега, като ги преглеждам имам само от пазара;( За което моля да ме извините. Имах желание да снимам, но първата снимка, която направих се оказа на сградата на тайните служби. Полицаите ме фиксираха от някъде и ме помолиха да я изтрия. Тази случка малко ми уби желанието да снимам.
В северозападната част на града се намира огромния „Чоршу”пазар. Където, няколко дни по-късно, снимах на воля.
![]() |
![]() |
![]() |
Отидох до жп гарата. Успях да си купя билет за местния влак стрела до Самарканд. За два часа изминаваше около 350 км и билетът струваше 22 долара.
След това се отправих на разходка. Към обяд слънцето вече напичаше много сериозно. Бях в близост до мястото с многото улични заведения за хранене, описани в пътеводителя на Lonely Planet. Реших да ги обиколя и да обядвам някъде там. Седнах в заведението с най-много хора.
Първи сблъсък с реалността – няма нищо без месо! Узбекистанското меню е просто и питателно – 3 вида супи с месо, кебаб, шашлик, плав (ястие с ориз и месо), салата домати, краставици и сирене (най-често сервирани под формата на гръцка салата), кисело мляко и хляб. Невероятни дини и пъпеши. Ако ти харесва!
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
В менюто на ресторанта разпознах нещо като таратор с картофи и си го поръчах заедно с гръцка салата и хляб. Уви - „тараторът” имаше добавка варено месо и яйца :D
![]() |
Хапнах си набързо и се прибрах в хотела. Напичаше адски и температурата достигна около 40 градуса. Вече бях изпила повече от 3 литра вода.
Късният следобед обиколих и центъра. Подреден с големи сгради и много паркове….Нищо екзотично.
Ташкент е лесен за ориентиране град - няколко големи булеварда с пресичащи го по-малки улички. Имах карта на широкия център и много лесно се ориентирах с помощта на компаса;)
Всички хора говорят руски. По-младите говорят и английски. На обществените места като музеи, гари, ресторанти и в кратки полезни разговори с местното население в малките населени места, се оправях на руски.
Вчера един приятел ме попита, дали информацията в Lonley Planet отговаря на реалността в Ташкент? Отговорът е да, но 2 дена са напълно достатъчни за престой и разходка в този град.
Прибрах се в хотела и си легнах, за да се наспя. На следващият ден потеглих към Самарканд…
Деси
По Пътя на коприната - Узбекистан и Киргизстан. Подготовката.
Още статии

По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Кочкор -> Сонг Кул ->Каракол-> Бишкек.18-10-2014
26.07.2014
Кочкор…
Напредвахме с „бясна” скорост по черните пътища на Киргизстан към Кочкор. "Бясно"– разбирай 70-80 км в час. Бързахме да хванем пазара за животни, който приключваше около 1 часа на обяд.
Кочкор е едно от най-оживените места в централната част ... |
По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Фергана -> Ош -> Кочкор.![]() 31-08-2014 22.07.2014
Фергана - Узбекистан.
Днес планувахме да минем границата с Киргизстан при Дастлик. Тръгнахме веднага след закуска. Местният водач щеше да ни придружи до самата граница.
Имайки впредвид колко време ми отне влизането в страната през летището в Ташкент, трудно ми беше да ... |
По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Самарканд -> Ташкент-> Фергана.![]() 18-08-2014 18.07.2014 Самарканд
По план тази сутрин напуснахме Самарканд в посока Ташкент. Това щеше да ми е първото пътуване с групата на камиона.
Преди да се кача, ми показаха, кое къде е. Имахме отделение за големите багажи, спални чували и шалтета. На покрива ... |
По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Ташкент -> Самарканд.![]() 16-08-2014
15.07.2014 Ташкент
Станах рано, за да имам време за кафе преди да тръгна към жп гарата. Слязох в ресторанта на хотела към 6.30. Там групичка руснаци тъкмо си довършваха водката и се канеха да скачат в басейна. Масата беше отрупана с ... |
По Пътя на коприната - Узбекистан и Киргизстан. Подготовката.



Love calls everywhere and always…



Какво имам в хладилника?
Ако се чудите какво да сготвите с продуктите, които имате в хладилника, използвайте нашата търсачка. Въведете основен продукт и негов подвид, натиснете "Търси". Ще се появи списък от рецепти които съдържат всички продукти или част от тях.

Най-харесвани
![]() | ![]() |
![]() | ![]() |
![]() | ![]() |
![]() | ![]() |

Студено кафе с ароматни подправки
Освежаващ фреш с пъпеш и босилек

Коментари
Благодаря, Вале! Радвам се,че ти харесва:)
Браво!!!! Деси, страхотен пътепис, потопих се изцяло в атмосферата, заедно с твоят разказ и снимките. Все едно аз съм пътувала да до там :) Страхотна си! Тази статия заслужава да бъде публикувана в National Geographic България. Желая ти още много интересни и екзотични пътешествия, пък били те и служебни :)
Вашият коментар