Силата на намерението - колко далеч стига то? Може би чак до Иран?
Сигурно и на теб ти се е случвало да желаеш нещо много силно, ама толкова много, че чак да се изумиш от действията, които предприемаш то да се случи и в крайна сметка то не се случва, а нещата тръгват в тотално различна посока и си мислиш, че всичко и всички са срещу теб! Не си мисли, че си единствен. Аз, живият пример, наумявам си нещо, че трябва да се случи тук и сега, загърбвам всички закони на Вселената и потропвайки с крак очаквам!!! Е резултатът обикновено е този, който най- малко искам:D
Колкото по-силно е желанието, колкото по-силно засилваме важността на резултата, толкова по-силни стават продиводействащите сили. До реализирането на на целта води не само желанието, а и нагласата за получаването на желанието – решимостта да имаш и да действаш.
И сега тук намесваме намерението. Според Вадим Зеланд, не желанието, а именно намерението се реализира, защото желанието и действието се сливат в намерението. Последно време всички говорят за намерението – дишаме с него, визуализираме го… изстрелваме го в пространсвтото и го чакаме… гърчим се от недостиг на въздух.. уж махаме блокажи…кимаме с глава, че разбираме…Но какво всъщност рзбираме и правим? Какво е Намерението? Как така дишам с него? Какво визуализирам?
Просто е – решаваш нещо, прадставяш си как то вече се случило - ти си там. Как се чустваш? Какво изпитваш? Решено е, нали го искам ще се случи. Какво толкова?
Важно е да подържаш равновесие – да не засилваш важността! Да не изпадаш в паника, че то няма да се случи. Паниката води до яд и неудовлетвореност.
Помисли! Коя позиция е по-добра?
Първата: „Много искам да постигна нещо. За мен то е въпрос на живот и смърт. Изключително важно е! Навсяка цена трябва да го получа. Ще положа всички усилия за това“.
Втората: „Добре де, реших, че ще полуа това нещо. Нали го искам! Тогава какво? Ще го имам!“
Поставете се в тези две ситуации и ги съприживейте. Коя ви кара да се чуствате по-добре и изпълнени с надежда?
Защо ви споделям тези неща? Ами защото въпреки че всичко изписнао по-горе ми е ясно, си позволих да изпадна в Първата ситуация.
През последните месеци обмислям едно пътуване до Иран, направо превъртях. Колкото повече си мечтая да отида на там, толкова повече осъзнавах, колко неща ми пречат! Направих от мухата слон. До такава степен засилих важността, че нещата малко излязоха извън контрол :D
И в един момент си казах стоп! Какво правя? Препрочетох си книжката на Вадим Зеланд – „Няма невъзможни неща“ (от там копирах и по-голяма част от текста) и реших да си изживея намерението, пък рано или късно то ще се случи.
И как един food blogger най-лесно да си изживее намеренито, ако не чрез някоя ексзотична рецепта. И Вселената си знае работата - моментално, попаднах на сайт с персийска кухня!
И то на най-любимото ми – интересен микс от подправки.
Advieh - иранската шарена сол – кимион, канела, кардамон, индийско орехче и черешката на тортата - розов цвят.
Очаквайте скоро много интересни и вкусни неща от Иран;)
Не спирай да мечтаеш,
Деси
Love calls everywhere and always…
Какво имам в хладилника?
Ако се чудите какво да сготвите с продуктите, които имате в хладилника, използвайте нашата търсачка. Въведете основен продукт и негов подвид, натиснете "Търси". Ще се появи списък от рецепти които съдържат всички продукти или част от тях.
Най-харесвани
 |  |
 |  |
 |  |
 |  |
Студено кафе с ароматни подправки
Освежаващ фреш с пъпеш и босилек
Коментари
Вашият коментар