Изтражи я Македония – обиколи Македония! Първа част.

Малко скептично, в края на август миналата година тръгнах към Скопие. Престоят ми щеше да продължи три седмици и се чудех дали да се прибирам уикендите или да обикалям. Предварително се запознах с обстановката по „Землята“ (използвам нарицателното „Земля“ вместо страна, защото това е думата за „страна“ на македонски). 

„Землята“ е с много нагънат релеф - обсипана с планини с красиви била, лозя и малки плодородни градини. Момчил от Планинария ми даде книжка с маршрути в Македония. Първоначално мислех да обикалям планините. В интернет намерих няколко местни планински клуба, които редовно организират походи през уикендите.  Дори им писах във фейсбук. Оказаха се много отзивчиви и ме поканиха на ежеседмичната си сбирка в сряда вечер. 

Ще нарека първата седмица в Скопие опознавателна. Градът ми хареса – много зеленина, широки тротоари, не много високи постройки… без големи задръствания. Оживен – местните кръчми бяха винаги пълни.

 

 

Дните прекарвахме в офиса, а вечерите в обикаляне на центъра и пиене на студено Скопско, жолта ракия, прясна боза и ядене на ореховки.

 

 

Градският мегдан беше отрупан с  паметници на известни личности от последните 3000-4000 години,  включително на цар Самуил, Гоце Делчев, Кирил и Методий, Климент Охридски и много други, разбира се припознати от някой, като местни герои.

Струваше ми се нелепо и малко жалко. Македонското правителство е похарчило милиони за този открит музей. Вечерно време всичко е осветено и наподобява овеселителен парк.

 

 

От друга страна, голяма част от жителите на Скопие намираха това за голям кич и не говореха на тази тема. Има и запазена автентична стара част с албански дюкани и кафани.

Асортиментът на кръчмите включваше много хляб, месо, салати, бира и ракия. Както и някои сезонни предложения. Като например - лятото не може да си поръчаш типичните за зимата туршия, кисело зеле (кисела зелка), пача, чварки (пръжки) и сарми (постни и мръсни (месни)). Но пък гравче (боб) имаше по всяко време. 

 

 

През първата седмица направих план за идните уикенди. За щастие, осми септември се оказа национален празник на Македония и се събираха три почивни дни.

В интернет намерих много полезна информация за междуградския транспорт. Почти на всеки час имаше автобус до по-големите градове – Прилеп, Битоля, Охрид и Струга. Землята е малка – разстоянията са къси.

 

 

 

Нямаше много ентусиасти за екскурзии и реших да действам сама. В крайна сметка Централна Азия обиколих, пък една Македония ще мисля!

В петък вечер след работа си хванах влак от Скопие за Прилеп.

 

 

В околията на града се намираха останките на крепостта на Крали Марко и два интересни манастира.

 

 

Резервирах си хотел през booking.com и потеглих….Влакът беше с два вагона. Препълнени. Добре, че си спомних времената, когато в България пътувах по-често с влак и по стар навик отидох и си купих предварително билет с място.

Пристигнах в Прилеп към 7.30 вечерта. Вече се беше стъмнило и си хванах такси до хотела. Хотел „Бреза“ се оказа спокойно и приятно място. След бученето на влака имах нужда от тишина и с радост се настаних в тиха стая с изглед към вътрешния двор на къщата. Час и половина по-късно спях блажено... Сутринта си изпих кафето със собственичката на хотела, докато тя ми разказваше за местните забележителности. Побъбрихме си, даде ми насоки как да стигна до крепостта и потеглих. 

 

 

Събота в Прилеп е пазарен ден. Любимото ми. Озовах се на пазара и се обзаведох с две глинени  съдинки за боб, дървено сито и дървени лъжици. Пазарът беше отрупан с есенни плодове и зеленчуци. Стоки за дома. Макар че беше още рано, кафетата също бяха пълни. Хванах си едно такси до изходната точка на крепостта.

 

 

Шофьорът, като чу че съм от България,  толкова много ми се зарадва, че си остави телефония номер, за да му се обадя като слизам, ако не ми се ходи пеша и имам нужда от кола. За около 30-40 минути стигнах най-високата точка.

 

 

Насладих се на невероятните гледки към широката долина, затворена между няколко планински хребета и тръгнах да слизам на запад към Варошкия манастир.

 

 

От там пеша към центъра на града. От Прилеп с такси или с кола може да се отиде до още един стар манастир – Света Богородица в Трескавец. До преди 2 години не е имало асфалтиран път до там, но сега вече има.

Към 13.30 си хванах автобуса за Битоля. След 40 минути бях там. Имах резервация в хотел „Театър“ – нов семеен хотел в центъра на града. Собствениците се оказаха много мили хора - предложиха ми кафе и сладки и ми начертаха забележителностите  на картата. Битоля е стар град с красиви сгради по протежението на централната улица. Навремето в тези сгради са се помещавали различни консулства.

 

 

Имало е  голяма чаршия. В днешни дни, централната улица  е превърната в пешеходна зона с кафани.

 

 

Времето до свечеряване прекарах в  разглеждане на чаршията, която беше почти затворила и пиене на кафе в центъра.

 

 

На следващата сутрин отидох до античния град Хераклеа Линкестис – разположен на около километър-два от хотела.

 

 

 

Към 13:00  вече пътувах към Охрид. За Охрид македонците казват, че има толкова църкви, колкото дни в годината.

 

 

 

Бях си набелязала на всяка цена да посетя Самуиловата крепост, манастирът на Св. Наум и църквата на Св. Богородица. 

 

 

Хотелската ми стая беше с изглед към крепостта. Оставих багажа и тръгнах натам. До към 19.00 разгледах по-големите забележителности и поседнах да изпратя залеза в едно ресторанче на брега на Охридското езеро.

 

 

 

На следващата сутрин с туристически кораб стигнах до мястото, където се предполага, че Наум е поставил началото на Охридската школа – манастирът на Св. Наум.

 

 

 

До там може да се стигне, както с корабче,  така и по суша с автобус. По време на закуската в хотела си поговорих с готвачката - приятна жена на средна възраст. Почерпи ме с домати от нейната градина, мед от кошерите на газдата (шефката) и домашно сладко от смокини.

 

 

 

Тя ме посъветва да отида с корабче до Св. Наум. Пътуването е около час  и тридесет минути.

 

 

Там имаш на разположение около три часа за разглеждане и обяд. След това корабчетото те връща обратно.

 

 

И така, трите дни отминаха неусетно.

 

Вторник рано сутринта хванах автобуса от Охрид за Скопие и около девет часа бях в офиса доволна от дългия уикенд. 

 

 

Очаквайте продължение...

 

 

Деси

 

ПП. Повече снимки може да намерите ето тук 

Love calls everywhere and always…

Според будизма, истинската любов има четири аспекта – великодушие, състрадание, радост и свобода. Не се страхувайте да покажете любовта си, да бъдете себе си, да заявите присъствие, да осъзнаете своето място и да оцените мястото и присъствието на другия в живота си... Думи като „Аз съм тук, за теб “ и „Аз ...

Какво имам в хладилника?

Ако се чудите какво да сготвите с продуктите, които имате в хладилника, използвайте нашата търсачка. Въведете основен продукт и негов подвид, натиснете "Търси". Ще се появи списък от рецепти които съдържат всички продукти или част от тях.

Най-харесвани

Студено кафе с ароматни подправки

  Всяко едно пътуване  на юг или на изток от Европа, е наслада както за душата, така и за небцето. И ако на изток към централна Азия, чаят постепенно измества кафето, то на юг към Африка, не само че е ежедневие, но и държи челни позиции.   Преди време попаднах на публикация на ...

Освежаващ фреш с пъпеш и босилек

Сто процента освежаваща напитка за горещ или просто „труден“  ден. Всичко от което се нуждаете е парче охладен пъпеш, няколко стръка пресен босилек, вода и лед. Блендирайте или пасирайте всичко заедно. Декорирайте със свежи листенца босилек и сервирайте във висока стъклена чаша.   Наздраве,   Деси

Изработка на сайт

• Карта на сайта
• За нас
• За контакт
• Условия за ползване
• Права за ползване
• Въпроси