По Пътя на коприната - Узбекистан и Киргизстан. Подготовката.
Не се сещам кога и как се зароди в мен желанието за пътуване из Централна Азия. Може би беше още преди няколко години, когато си купих книгата на английския пътешественик Колин Таброн – Сенки по пътя на коприната.
Четейки, такова пътуване ми изглеждаше, както много интересно, така и много далечно и неосъществимо. И така си остана за дълго време. До края на миналата година.
Тогава, на вечеря у сестра ми, срещнах една прекрасна двойка, която ми разказа за тяхното пътуване из Африка в стил „overland” (предвижване по суша).
След тази вечеря започнах да кроя планове и да търся оферти в интернет. Дестинацията не беше ясна. Както и с кой да отида. Не е лесно да намериш хора готови да пътуват седмици наред из пустошта и да спят на палатки дни наред.
 |
Спомените ми от Африка бяха още пресни и ми се искаше да отида там за месец. Да пътувам по същия маршрут, както моите познати. Дори успях да го наместя според корпоративната ни ваканция и намерих двама други ентусиасти.
Уви, плановете се променят толкова бързо, колкото и се кроят. Смениха ми датите за отпуската, моите приятели се преместиха да живеят в Лондон…Като се замисля си е било направо за добро. Че с вируса, който сега върлува там, не е хич за посещение.
Върнах се в начална позиция. Започнах да търся отново и попаднах на „Планинските царства на Киргизстан”. Защо не? Понрави ми се. Напълно отговаряше на изискванията ми – беше далеч, пълно с високи планини и прекрасни гледки, къмпингува се, пътува се из неасфалтирани пътища...
 |
И се започна…
Веднъж, като решиш на къде да потеглиш, първо проверяваш в сайта на министерството на външните работи дали ти трябва виза.
Оказа се, че българските граждани се нуждаят от визи и за двете страни. За Узбекистан ти е необходима и покана. Агенцията, през която се записах за екскурзията, работеше с международната компания The Visa Machine, която се занимава с издаването на визи и покани.
Направих малко проучване и реших, че ще кандидатствам сама за виза. Щеше да ми излезе по-евтино и щях да имам по-голям контрол върху паспорта си, защото ми предстоеше и едно служебно пътуване.
Посъветвах се с приятел как да кандидатствам за визите и той ми спомена за фирма от Казахстан, която се занимава с издаването на покани за страни от Централна Азия и Иран.
В интернет открих и хора, които са ходили по тези места и те препоръчваха същата агенция – Stantours. Писах им. Отговориха много бързо и за по-малко от 10 работни дни и 70$ имах покана.
Най-близките посолства се намираха в Истанбул.
Узбекистанското работеше само в понеделник, сряда и петък от 10 до 12 преди обяд. На бързо се стегнах за пътуване до Истанбул в неделя. Резервирах си хотел и си купих билет за автобуса. Автобусна фирма Метро пътува от София до Истанбул всеки ден. Автобусите са много удобни – имат дори и интернет. Стигат за около 9 часа. Спират на централната автогара в Истанбул от където може да си хванеш метрото и после трамвай Т1 до старата/новата част/ на Истанбул.
Понеделник рано сутринта вече си пиех кафето на покрива на хотела в Истанбул и проучвах картата. Трябваше да си хвана трамвай Т1 в посока Кабаташ. Там да сляза и да си хвана автобус 25Е, който тръгва от автобусната спирката точно срещу трамвайната и отива към квартал Istinye.
Адресът на Узбекистанското посолство се намира в квартал Istinye улица Sehit Halil Ibrahim Caddesi номер 23.
Беше ми необходимо някъде около час, за да стигна до там. В 9 часа сутринта пред посолството вече имаше хора, който се записваха в един лист. Записах се. Към 10 без 15 излезе човек от посолството и всички го наобиколиха. Аз постоях отстрани, чакайки някой да ме извика по списъка, но уви това не се случи.
От форумите в интернет знаех, че трябва да платя една такса в банката, която се намира на долната улица (предварително се огледах, като слизах от автобуса къде е, за да не се лутам по-късно). Не бях сигурна дали сумата все още е същата. Отидох да попитам пред посолството, но човекът който стоеше там знаеше само турски. Поогледах се. Попитах един мъж от опашката, който ми изглеждаше, като човек знаещ английски и го помолих да разпита. В крайна сметка, никой не можа да ми каже колко е таксата. Реших да рискувам и да отида да платя сумата от 70$, която предварително знаех. Поне имаше данни на гишето за сметката към която да преведа парите. Отидох. Платих. Върнах се. От посолството ме извикаха и за 15 минути ми лепнаха визата в паспорта. Документите, които дадох бяха поканата, квитанцията от банката, попълнена форма за кандидастване за виза и 2 снимки.
От там на обратно към автобусната спирка и Кабаташ. От Кабаташ хванах фуникюлара /вид трамвай без шефьор;)) към Таксим.
Посолството на Киргизстан открих много лесно. От спирката излизаш на площад Таксим, тръгваш покрай парка и първата пряка в ляво – улица Lamartin номер 7.
Шансът ми да се разберем там, беше по-голям, защото говореха руски. Попълних документите, платих в банката, която е точно до вратата на посолството. Таксуваха ме двойно за експресна поръчка и ме пратиха да пия кафе. След 2 часа се върнах. Малко са разсеяни в това посолство. Първо ми дадоха паспорта без визата, после ми бяха написали грешни дати. След около още един час си тръгнах с визата и дати, поправени с химикал. Малко се притесних, как ще погледнат на тази корекция на границата, но щях да му мисля, когато му дойдеше времето. Вярвах, че по тези места доларите оправят такива грешки;)
Имах втора нощувка в хотела, но реших да си тръгна за София, защото тепърва ме чакаше многото работа;)
Оставаше месец до самото пътуване, през който платих таксата, купих си самолетен билет, направих застраховката. Застраховката предлагана от туристическата фирма е много добра, покрива почти всякакви причини, които могат да те спрат да заминеш както и инциденти по време на пътуването.
 |
Поръчах си и две карти на страните в които отивах от standford.co.uk.
Трябваше ми голяма раница, шалте, дебел спален чувал и „малко” дрехи.
И ето, един месец по-късно, в събота следобед, вече събирах багажа. Стана ми лошо. Как да набутам багаж за един месец в раница от 50л и малка раница за другите неща?
В крайна сметка, ограничих багажа до 3 комплекта ежедневни дрехи, бельо, чорапи, полар, вятъро и водо устойчиво яке, планински обувки, маратонки и сандали. Памучен шал и слънчеви очила. Малко козметика, плажно масло. Голям пакет мокри кърпички. Руло тоалетна хартия.
Четири щипки, сапун за пране и въженце за простор. Канче, ножче и къмпинг прибор за хранене (3 в 1). Таблет. Бележник - да си водя записки. Пътеводител. Телефон. Челник. Фотоапарат. Зарядни. 3 комплекта батерии. SPOT, компас и две карти. SPOT е най-великото нещо - проследяващо устройство, с което твоите приятели могат да те следят през интернет къде се намираш;) Аз съм начинаещ пътешественик и си нямам собствен SPOT, но прятел ми даде неговия за това пътуване.
Взех и малко лекарства от първа необходимост - имодиум, активен въглен, деган, аспирин и парацетамол. И добре, че ги взех;) Но за това малко по-късно ще разкажа.
Да не забравя да спомена - имах копие от паспорта и визите, както и две резервни снимки в случай, че загубя нещо.
Имах всичко необходимо и нищо излишно;)
На другия ден, леко притеснена потеглих с 18 кг багаж към Ташкент…
 |
Деси
По Пътя на коприната - Узбекистан и Киргизстан. София-> Истанбул->Ташкент.
По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Ташкент -> Самарканд.
По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Самарканд -> Ташкент-> Фергана
По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Фергана -> Ош -> Кочкор.
По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Кочкор -> Сонг Кул ->Каракол-> Бишкек.
Още статии
Хронологията на едно пътуване: Хаосът преди тръгване! 13-07-2015 И ето, дните се нижат и мечтите се сбъдват. Намерението от вчера е сбъдната реалност днес…
Чустваш как всички тревоги, мисли и неволи от изминалите месеци изчезват, а ти си лек, изпълнен с предчуствие за нещо хубаво, нещо ново, нещо мистично…
И ... |
Хронологията на едно пътешествие. Месец преди началото – пътувай със стил. Дрехи и аксесоари за града. 14-06-2015 Започнах да разтягам много локуми покрай това пътуване. Някой ще си кажат, какво пък толкова - решаваш къде, мяташ багажа в раницата и тръгваш. Да, разбира се, че може и така. Аз също съм любител на спонтанното тръгване. Но в ... |
Хронология на едно пътешествие. Проверка на паспорт, необходимост от виза, купуване на пътеводител. Част 2. 03-06-2015 Така, така, имаме си дестинация и маршрут, сега да отделим подобаващо внимание на визовите въпроси.
Тук е моментът да проверите дали паспортът ви ще е валиден поне 6 месеца след влизането в избраната страна. Колебаейки се „На къде?“, реших поне паспортът ... |
Хронология на едно пътешествие. Проверка на паспорт, необходимост от виза, купуване на пътеводител. Част 1. 07-05-2015 След като преминахме успешно първия важeн етап от подготовката за далечно пътешествие, а именно изборът на дестинация, е време да се съсредоточим в неговата реализация.
Логичното начало за мен е проверката дали имате валиден паспорт и дали ви трябва виза. Ваденето ... |
По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Кочкор -> Сонг Кул ->Каракол-> Бишкек.
По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Самарканд -> Ташкент-> Фергана.
По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Ташкент -> Самарканд.
Love calls everywhere and always…
Какво имам в хладилника?
Ако се чудите какво да сготвите с продуктите, които имате в хладилника, използвайте нашата търсачка. Въведете основен продукт и негов подвид, натиснете "Търси". Ще се появи списък от рецепти които съдържат всички продукти или част от тях.
Най-харесвани
 |  |
 |  |
 |  |
 |  |
Студено кафе с ароматни подправки
Освежаващ фреш с пъпеш и босилек
Коментари
Вашият коментар