По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Кочкор -> Сонг Кул ->Каракол-> Бишкек.

По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Кочкор -> Сонг Кул ->Каракол-> Бишкек.


По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Кочкор -> Сонг Кул ->Каракол-> Бишкек.
18-10-2014

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

26.07.2014

Кочкор…

Напредвахме с „бясна” скорост по черните пътища на Киргизстан към Кочкор. "Бясно"– разбирай 70-80 км в час. Бързахме да хванем пазара за животни, който приключваше около 1 часа на обяд.

 

 

Кочкор е едно от най-оживените места в централната част на Киргизстан. На пръв поглед нищо особено, но навлизайки навътре в селото се забелязва оживление… пазар, кафенета, 1-2 пекарни и 1-2 супермаркета със стоки от първа необходимост. Центърът гъмжеше от хора.

Селото е отправна точка към езерето Сонг Кул. Тук има и офис на  Киргизстанското сдружение за туризъм – Community Based Tourism. Офисът  се намира на главната улица -  в единстения интернет клуб. Интернетът беше впечатляващо бърз. Тук могат да ви съдействат с намирането на стая в къща за гости, както и транспорт до езерото.

Разходихме се из центъра и отидохме  да ни настанят в къщата за гости.

 

 

Много приятно място – състоеше се от 4 двойни стаи с две бани и тоалетни на етажа. Срещу десет долара на човек получихме удобно легло, вкусна вечеря и закуска.

 

 

27.07.2014

На следващата сутрин, посетихме  местна работилница  за обработка на вълна и ръчна израбоtка на вълнени изделия.

Посрещна ни възрастна жена, която демонстрира целия процес по обработката на вълна.

 

 

След това посетихме магазинчето за сувенири, рафтовете му бяха отрупани с най-различни неща направени от вълна, кожи, дрехи, стари бижута и рогозки. Напазарувахме и потеглихме към езерето Сонг Кул, което се намираше на 3000 метра надморска височина.

 

 

Очакваха ни два дни живот с номадите. Киргизите са полу номадски народ. Почти всяко семейство притежава стада с добитък, които лятно време изкарва по високите пасища. В началото на юни натоварват разглобените юрти и покъщнина и се отправят със семействата си и добитъка нагоре в планината.

 

 

Животът на номадите е суров. Започва рано сутрин, дори и най-малките помагат. Всеки член от семейството си има задачки.

 

 

Хората са много мили и гостоприемни.

Къмпингът, в който се състоеше от 3 юрти за спане, една за храна, където семейството преспиваше през нощта. И една бризентова палатка, където се готвеше.

 

 

Пристигнахме ранния следобeд. Времето беше страхотно и успяхме да се насладим на прекрасните гледки.

 

 

Вечерта се приготвихме за лягане. В дамската юрта имахме матраци:)

 

 

Ако някой се чуди, къде е тоалетната на това открито място;)

 

 

Насладихме ме се на цветовете на залеза.

 

 

28.07.2014

 

Още през нощта разбрах колко променливо е времето над 3000 метра надморска височина. Задуха силен вятър, който не спря въобще през целия следващ ден. Докара и дъжд и сняг.  Имахме свободен ден и с Дани бяхме решили да се изкачим на най-високия връх в района – около 3800 метра.

Много се вълнувах - това щеше де е първият ми трихилядник. Тъй като местният водач не ме пусна да тръгна сама, а той самият въобще нямаше желание да се качва там, трябваше да си намеря другарче от групата, което да ме придружи.

За щастие си намерих и направо му извадих душата, докато не се нави :) Направихме си сандвичи от предишния ден.

Сутринта станах в 6 часа. Дани още го нямаше, но пък от бараката за готвене вече пушеха чайниците и отидох да си изпрося малко вода за кафе. Възрастна жена доеше животните, а снаха й правеше сметана в кухнята. След малко Дани се появи. Сръбна едно кафе и потеглихме.

 

 

Все още имахме видимост към върха.

 

 

Качването се оказа трудно. И докато Дани си пестеше силити, вървейки на зиг-заг, аз се пънех право на горе до момента, в който не успях да си поема въздух и той ми каза „Приятелче вече ще ме слушаш“:)

 

 

И така продължихме нагоре на зиг-заг – валя ни и дъжд и сняг. След 4 часа бяхме достигнали височината от около 3700 метра. 

 

 

До върха ни трябваше поне още час и половина, а времето се разваляше. Единодушно решихме, че е време да поемам на обратно.

За около 30 минути се показа и слънцето, тъкмо преминавахме през долина от пресен лук, но грубо беше изместено от дъжда, който ни валя през целия път надолу към юртите.

 

 

Пристингахме невредими и мокри до кости. Обядът беше минал, но милите хора веднага ни сипаха супа с домашно направени макарони и чай, за да се сгреем. В юртата за хранене постоянно имаше топъл чай и разни сладки.

Останалите хора от групата бяха ходили на езда, но дъждът ги беше намокрил и тях.

 

29.07.2014

 

Отново беше слънчево утро. Закусихме с пържени яйца и чай. Сбогувахме се с домакините и потеглихме.

Бих казала, че това стана едно от любимите ми места в Киргизстан – невероятното спокойствие, простотата на ежедневието, вкусната храна и гостоприемството на местните хора.

Дните в Киргизстан се нижеха бързо. Редувахме няколко дни къмпинг с нощувка в къща за гости или хотел.

След юртите, последваха 2 дни къмпинг в местността Джети Огюз. Където имахме време за разходки, къпане и пране в реката.

 

 

Минахме през Каракол – средно голям град, със смесено население – руснаци, киргизи и китайци. Пренущувахме в хотел и на другия ден ни извозиха с камьон, с висока проходимост, към друга планинска местност наречена Алтин Арашан. Беше известна с топлите си минерални извори.

 

 

Местността беше много красива, но за съжаление изворите бяха прихванати в циментирани корита, затворени в бараки. Нямах абсолютно никакво желание да влизам в тях. Но след поредния трекинг, който направихме с Дани из района, това беше единствената ми опция за „баня“ през идните 2 дена, така че се цопнах вътре:)

И така, след Алтин Арашан се отправихме към Бишкек. Пътят минаваше покрай езерото Исък Кул – най-голямото езеро в Киргизстан на около 1600 м надморска височина. Огромно е. Карайки покрай него имах чуството, че обикалям море. За местните хора си беше и море. Градчетата бяха пълни с хора на почивка.

 

 

 

На 2ри Август къмпингувахме за последно малко преди Бишкек. Беше ред на моята група да готви вечерята. Признавам си, хич не ми се занимаваше. За щастие, на Наги и Дани също. И тримата бяхме много радостни от гениалната си идея да купим пилета на грил:)

 

 

Насладихме се на спокойна вечер и потеглихме към Бишкек.

За разлика от Ташкент, Бишкек е малко по западнал град. Бих казала нищо особено. Поразходихме се, хапнахме в италиянски ресторант и се наслаждавахме на хубавия хотел. Е някой от нас - Дани спа в ликсозна юрта в двора на хотела, защото трябваше да пътува същата нощ към Дубай и в хотела нямаше свободни стаи. И така да се каже хората които напускаха същата нощ ги настаниха в юртата:)) 

 

 

Един по един се изпращахме – първо напусна камьонът с новата група туристи, после и ние…

На 5ти август летях от Бишкек към Истанбул и после София. Имах един ден в любимия Истанбул, където щях да заредя с баклава за София:)

 

 

И така, всяко начало си има край, за да дойде ново начало… живота е едно колело, просто не спирай да мечтаеш;)

 

До нови срещи!

 

Деси

 

" target="_blank">

 

По Пътя на коприната - Узбекистан и Киргизстан. Подготовката.
По Пътя на коприната - Узбекистан и Киргизстан. София-> Истанбул->Ташкент.
По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Ташкент -> Самарканд.
По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Самарканд -> Ташкент-> Фергана
По Пътя на коприната – Узбекистан и Киргизстан. Фергана -> Ош -> Кочкор.








По Пътя на коприната - Узбекистан и Киргизстан. Подготовката.

По Пътя на коприната - Узбекистан и Киргизстан. Подготовката.
11-08-2014 19:23
Не се сещам кога и как се зароди в мен желанието за пътуване из Централна Азия. Може би беше още преди няколко години, когато си купих книгата на английския пътешественик Колин Таброн – Сенки по пътя на коприната. Четейки, такова пътуване ми изглеждаше, както много интересно, така и много далечно и ...
виж още ...
Flower

Love calls everywhere and always…

Love calls everywhere and always…
14-02-2017
Според будизма, истинската любов има четири аспекта – великодушие, състрадание, радост и свобода. Не се страхувайте да покажете любовта си, да бъдете себе си, да заявите присъствие, да осъзнаете своето място и да оцените мястото и присъствието на другия в живота си... Думи като „Аз съм тук, за теб “ и „Аз ...
виж още ...
виж всички
Flower
Flower

Какво имам в хладилника?

Ако се чудите какво да сготвите с продуктите, които имате в хладилника, използвайте нашата търсачка. Въведете основен продукт и негов подвид, натиснете "Търси". Ще се появи списък от рецепти които съдържат всички продукти или част от тях.
Flower


Flower

Най-харесвани

Великденски КозунакДива ферментация на зеленчуци
Малиново изкушениеКартофен пай с леща и бакла
Соден хляб с лимец, босилек и чесънДвойно шоколадови кексчета с привкус на мента и лайм
Печен патладжан по персийски Картофени кюфтета
Flower

Студено кафе с ароматни подправки

Студено кафе с ароматни подправки
21-08-2016
  Всяко едно пътуване  на юг или на изток от Европа, е наслада както за душата, така и за небцето. И ако на изток към централна Азия, чаят постепенно измества кафето, то на юг към Африка, не само че е ежедневие, но и държи челни позиции.   Преди време попаднах на публикация на ...
виж още ...
виж всички

Освежаващ фреш с пъпеш и босилек

Освежаващ фреш с пъпеш и босилек
08-02-2016
Сто процента освежаваща напитка за горещ или просто „труден“  ден. Всичко от което се нуждаете е парче охладен пъпеш, няколко стръка пресен босилек, вода и лед. Блендирайте или пасирайте всичко заедно. Декорирайте със свежи листенца босилек и сервирайте във висока стъклена чаша.   Наздраве,   Деси
виж още ...
виж всички