Пиказки от 1001 нощ: Исфахан - градът на тридесет и трите моста
В Исфахан пристигнахме към края на първата десетдневка от престоя ни в Иран.
Чувствахме се в свои води. Свикванали с обстановката и хората, напускайки Язд , дори изпитах лека носталгия - с автентичния си вид градчето ми беше влязло под кожата.
С мисълта, че всичко за Иран е повече от ясно, пристигнахме в Исфахан – градът на 33те моста.
Исфахан се оказа голям и модерен град. В центъра му се намира вторият по големина в света площад (след този в Пекин) – Naqsh-e Jahan и заедно с величествените си джамии, градини, къщи за отдих, лусксозни комплекси и крайбрежен парк, представлява привлекателно място, както за чуждениците, така и за местните туристи, наречени от Азаде - пътешественици.
Хотелът ни също беше нов и лъскав. Пустинният чар на вътрешните дворове на старите караван сараи беше отстъпил място на кожените дивани и мраморни настилки. Дори и терасата на покрива беше наполовина остъклена.
Тръгнахме от Язд рано сутринта и за около 4 часа стигнахме до Исфахан. Настанихме се и излязохме за обяд.
Хотелът се намираше в близост до големия площад и обиколката ни започна от там.
Пазарът беше разположен около площада. По обяд повечето от дюкяните са затворени. Но това не ни попречи да добием представа за стоките – много бижута, предмети от ковано желязо, дрехи, килими, подправки и стоки за дома.
И ако до сега на нито един пазар не ни привикваха да разгледаме стоката, то тук само няколко часа по-късно, щяхме да разберем какво е това пазар и търговия на дребно и едро. Оживлението започва привечер към 5 – 6 часа.
 |
 |
Като чужденци се забелязвахме от далече. Почти от всяка сергия ни привикваха да пием чай и да ни покажат единствените си невероятни килими. Дори се обиждат, ако им откажеш или кажеш че ще минеш по-късно. Спор няма килимите са хубави, но и скъпи.
Площадът е заобиколен от паркове, а зелените градинки са изпълнени с хора, седнали на пикник или полегнали за следобедна дрямка.
Малките деца се радваха и охлаждаха във водата на фонтаните.
 |
Подкрепихме се за обяд в местен ресторант и се отправихме към първите забележителности. Посетихме джамиите в края на площада - Sheikh Lotfollah Mosque и Masjed-e Shah, резиденцията на Шах Абас – Ali-Qapu, построена през 16ти век и поседнахме на сянка в кафене, където за първи път от както сме в Иран, пихме истинско кафе сварено с подправки в джезве. Безценно!
 |
 |
 |
 |
Привечер, Азаде ни заведе в автентична чайна Azadegan Traditional Tea House скрита в малък каравансарай на пазара. Мястото, декорирано с хиляди чайници, звънци и други дранкулки, беше пълно с млади мъже и жени пушещи наргиле.
 |
Заведението предлагаше ирански специалитети за хапване и разбира се чай. Работеше до късно, но ако добре си спомням, храна сервираха до към 21 часа.
На следващия ден направихме дълга обиколка на града. Предвижвахме се с такси, тъй като Исфахан е голям град и беше много топло да вървим по жегата.
Започнахме с религозния комплекс Jameh. Разпложен върху 20000 квадратни метра обединяваше религиозни сгради от последните 800 години. Все още се използва за религиозни събития. Няколко дни преди това, е имало голямо поклонение и килимите все още стояха проснати на двора. Представете си 20000 кв метра застлани с персийски килими?!
 |
 |
След комплекса отидохме да видим местната атракция – джамията с клатещите се минарета.
Представете си малка джамия с две тесни минаренца, в които на всеки час влиза един як мъжага и започва да ги разклаща, а отдолу хората стоят и цъкат с език, възхвалявайки издържливостта на джамията.
 |
С такси продължихме към Арменската част на града – религиозният комплекs Jofla.
 |
 |
След обилният обяд от любимия тип бюфет, групата ни от 5 човека се раздели по интереси. Отново имаше забравен телефон в такси. Чарли си забрави телефона някъде, но уви неговият беше без активен роуминг и историята нямаше толкова щастлив край както моята. С Азаде отидоха в полицията, а ние с Деси се върнахме на големия площад. Където водени от мотото „В Рим прави като римляните“, единодушно решихме да се държим като иранци и полегнахме на сянка в парка. Досещате се, че не останахме незабелязани – превърнахме се в атракцията за деня на играещите на топка дечица. Но поне никой не ни закачаше и успяхме да си починем.
 |
Фото кредит - Десислава Стоева
Към 4, местен търговец на килими ни разбуди с въпроса с няколко удивителни „Вие спите ли?!!!!“. Сякаш това беше най-необикновеното нещо, което може да правиш в парка. „Разбира се, че спим - всички тук следобед дремят!“
Сетих се, че няколко часа по-рано, учтиво отклоних поканата му за чай с разглеждане на килими с обещанието, че друг път ще минем обезателно!
Той издирваше китайци, които му писали, че ще го посетят да си купят килим. Борбата за клиенти е безмилостна!
Следобедния чай изпихме в градината на луксозния хотел Abbasi. Мястото си заслужава.
 |
 |
Тук виждаш другият свят на иранците – светът на богатите и суетните. Беше започнало да ми прави впечатление, че много жени ходят с медицински лепенки на носа. Не ми беше удобно да разпитвам Азаде, защото, казвам ви честно, мислех че са претърпели някакъв семеен скандал.
Оказа се, че в Иран е супер модерно, актуално и признак на добро материално състояние да си направиш пластична операция на носа! Дори, Иран е страната с най-много пластични операции в света, а Исфахан мястото с най-добрите пластични хирурзи в Иран! Уау!
 |
Чарли го нямаше и чисто по женски се отдадохме на суетата и клюките. След освежаващата чаша ментов чайс пръчка захар, потеглихме към крайбрежието.
 |
Да, през Исфахан минава голяма река.
 |
В края на юли е почти пресъхнала, но парка покрай реката се е превърнал в място за срещи и забавления, а красивите мостове в сцена на местните музикални таланти.
Разходката по залез слънце – добър завършек на обиколката из Исфахан!
 |
На следващия ден потеглихме към Машад....
Очаквайте продължение,
Деси
Още статии
Приказки от 1001 нощ: Язд - пустинният град. 30-09-2015
Постепенно синхронизирахме цикъла на пътешестване - събиране на багаж, пътуване, настаняване в хотел, разхвърляне на багаж, разглеждане, събиране на багаж, пътуване…
Отхвърляхме градовете един по един… А след всеки град, по-точно след всеки пазар, раниците ставаха все по-тежки…
В Язд пристигнахме след ... |
Приказки от 1001 нощ: Керман – към изгубените крепости. 10-09-2015 В Керман пристигнахме след около 9 часа „път с камили“ през сухите ирански земи. Всъщност пътувахме с ВИП автобус, по много добри пътища, но разстоянието от 600 км изминахме за около 9 часа, което ни се стори много.
С качването в ... |
Приказки от 1001 нощ: Шираз - културната столица на Иран. 25-08-2015 Ден след пристигането ни в Шираз, потеглихме към Персеполис и освен хотела, който представляваше реновиран каравансарай, намиращ се в самия център на града, не успяхме да видим нищо друго.
Каравансараи са наричали гостилниците построени по средата на пътя, където търговци и ... |
Приказки от 1001 нощ: По следите на Персийската империя - Пасаргад и Персеполис. 20-08-2015
Шираз.
След два дни в безлюдния Техеран с вечерен полет се отправихме към Шираз. Изненадващо много удобен! Пилотът лично поздрави пътниците, а по времето на едночасовия полет получихме храна и напитки. На следващия ден се потеглихме към древните столици на Персийската империя ... |
Тази седмица в кухнята - приказки от 1001 нощ.
Хронологията на едно пътуване: Хаосът преди тръгване!
Хронология на едно пътешествие. Няколко месеца преди старта – избор на дестинация.
Love calls everywhere and always…
Какво имам в хладилника?
Ако се чудите какво да сготвите с продуктите, които имате в хладилника, използвайте нашата търсачка. Въведете основен продукт и негов подвид, натиснете "Търси". Ще се появи списък от рецепти които съдържат всички продукти или част от тях.
Най-харесвани
 |  |
 |  |
 |  |
 |  |
Студено кафе с ароматни подправки
Освежаващ фреш с пъпеш и босилек
Коментари
Вашият коментар